НЕКА ТИ РАЗКАЖА
/ИСТОРИИТЕ, КОИТО МЕ НАУЧИХА ДА ЖИВЕЯ/
ИСТИНСКАТА СТОЙНОСТ НА ПРЪСТЕНА
.....................................................................................................................................................................................................
- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?
Без да го полежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това... - И след кратка пауза добавил: - Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.
- О...колко се радвам, учителю - измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.
- Добре - продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл: - Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.
Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал.
Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне.
Влязъл при стареца.
- Учителю – рекъл, - съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.
- Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.
Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.
- Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът.
- Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно...
Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината.
- Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. – Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?
И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.
Хорхе Букай
Учителю любими!
Вдигни очи!
Небето ти високо е!
От там огрява твоя дух и когато докосва, силата му магия е!
Ти винаги си имал мисия и неотклонно си я следвал!
Не си загубил вдъхновението си, защото си избрал да бъдеш нестинар!
Затова знаеш как по въгленчета да минаваш!
Не само да не ги гасиш, но и да ги къташ!
За да запазят огъня, а с него и силата си, от теб събудена!
Дарбата си да развият и мечтите си да последват!
Випуск след випуск изпращаш, учителю любими, но вечно млад оставаш!
За да пребъдат въгленчетата!
И ти с тях!
Може би някои си мислят, че това не е достатъчно, за да се чувстваш осъществен!
Не са прави!
Определено не са!
Просто не са имали късмета да срещнат теб!
Нестинар, който пали и дава криле за полет!
Цвете за теб, учителю любими!
От друго цвете, отгледано с любов!:)
Една радост несравнима, която никой не може да ти отнеме!
Тя те отпраща в друго измерение!:)
Там има толкова много усмивки!:)
Те правят пътя ти приятен, а живота ти толкова осмислен, колкото може да бъде!
Вдигни очи, учителю любими!
Небето ти високо e!
anilenas
http://www.vbox7.com/play:ee56868d
http://www.vbox7.com/play:b0e83c1e
"СМЕХЪТ Е СЕРИОЗНО НЕЩО. НЕ МОЖЕМ ДА КАРАМЕ ХОРАТА ДА СЕ СМЕЯТ НА ГЛУПОСТИ."
Ако днес беше жив, големият любимец на българите щеше да е на почетните 85 години!
Той си отиде на 64, само десет дни преди началото на демокрацията / 31.Х.1989г./!
Роден е в гр. Левски. След завършване на средното си образование, по настояване на родителите, учи пет години медицина в Софийския универдитет. Не завършва, изключен като син на кулак, но по време на войната прилага медицинските си знания, за да помага на пострадалите от нея. По-късно артистичният му талант е забелязян от Енчо Багароов, който го привлича в театралната гилдия. Там той прилага умението си да лекува с изкуство душите на хората чрез най-чудодейното природно лекарство, което светът познава - СМЕХЪТ. И не само.
Професионалният му път преминава в Сатиричния театър и по различните сцени от всякакъв род и калибър из цялата страна, където е срещан с любов и аплаузи.
Многобройни са ролите му в театъра /"Баня" и "Дървеница" от Вл. Маяковски, "Чичовци" от Ив. Вазов, "Михал Мишкоед" от Сава Доброплодни, "Ревизор" от Гогол, "Големанов" от Ст. Л. Костов, "Суматоха" и "Януари" от Радичков, "Рейс" от Ст. Стратиев/, в киното /"Любимец 13", "Привързаният балон", "Петимата от Моби Дик", "С деца на море", "Тримата от запаса", "Два диоптъра далекогледство", "Концерт за флейта и момиче"/и в телевизията /"Вестникар ли?" и "Под игото" на Ив. Вазов, "Юнаци с умни калпаци" на Н. Русев, "Криворазбраната цивилизация" на Д. Войников/.
Неповторима интонация!
Колоритно присъствие със свой стил на игра!
Ярък комедиен талант!
Актьор, който няма как да не запомниш!
В театъра и особено в киното, заявява и своето драматично присъствие.
Неосъществената му мечта е ролята на Дон Кихот! Знакова заявка за богатството на актьорската му палитра, подсказваща защо зад неговата усмивка, някъде там дълбоко, дълбоко...се крие една толкова искрена човешка сълза...
За всенародния любимец казват, че преминава като метеор през българския театър и театъра преминава през него! Не ни е нужно да бъдем убеждавани, че това е така! Парцалев наистина е самороден талант! Един невероятен чудесник, на който вкупом сме се радвали, защото е бил близо до нас, защото сме го познавали и обичали!
Вярвам, че пословичната му скромност приживе, няма да бъде причина за неговата забрава!
Усмивките от старите ленти са живи!
Да си спомним с благодарност за този, който ни е карал да се смеем до сълзи!
Може би "два диоптъра далекогледство" :) не са лоша инвестиция в настоящето! А имаме и бъдеще, от което не бихме искали да абдикираме, нали?!...
ПОКЛОН ПРЕД АКТЬОРА И ЧОВЕКА ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ!
http://vbox7.com/play:4407c723
http://vbox7.com/play:ba91340a&al=1&vid=
http://vbox7.com/play:f987746f&al=1&vid=112226
http://vbox7.com/play:9dd94555&al=1&vid=
http://vbox7.com/play:db5d9e87&al=1&vid=
Първото стъпало
(индийска притча)
Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!
Нищо сложно, нали! Защо ли се оказва толкова трудно постижимо… Всъщност, мнозинството от хората смятат, че дават повече, отколкото получават. Може би всичко тръгва от там. От наличието на везните с нравствени измерения. Защото любовта е духовна категория. Трябва да сме готови за нея. Умение, на което се учим от самото раждане. Според някои научни теории, заслужаващи осмисляне, дори преди него. Всички сме чували за растенията, отглеждани и с музика. Това не е нито смешно, нито наивно. Обгрижването ни учи на милосърдие и отговорност. То е барометър за съвест - истински извор на любов. Даваме си сметка, че за човека това важи с много голяма сила. Нали само той има втора сигнална система и е част от природата, която е съвършена! Тя изисква от нас да живеем в хармония с нея. Тя е внимателна. Тя е търпелива. Тя ни обича. Тя цялата е любов! Нейните предупреждения към нас са ясен знак, че вътрешния ни глас е в забвение или боксува. Сигурно затова ни се струва, че ни говори на неразбираем език. Да! Не ни е достатъчно да сме нахранени и облечени. Значи не е достатъчно и за едно дете… Съвършената музика на душата е ЛЮБОВ! Не я ли носим в себе си, ние оставаме бедняци през целия живот, независимо от материалните си реализации. Само ЛЮБОВТА има силата да преобразява! Нейното омайно биле е единственото, което ни е нужно тук и сега! Води ни във вярната посока! Кара ни да преосмислим стойностите и да ги пренаредим в душата си!
ЗАЩОТО БЕЗ ЛЮБОВ ВСИЧКО Е НИЩО!
Можем, но не бива да прескачаме първото стъпало! За да намерим пътя, да тръгнем по него…и да разберем, че ВСИЧКО Е ЛЮБОВ!
ДОБРОДЕТЕЛНИ ПОМИСЛИ И ДЕЛА ЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ, ЧИИТО ДУШИ СА ДОКОСНАТИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА ЛЮБОВТА! ЩАСТЛИВИ СБЪДВАЕМОСТИ И МНОГО ВДЪХНОВЕНИЕ!:)
.jpg "for Eli_83")
ПРАЗНИК Е !!!
НЕКА ЗА КОЛЕДА И ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА,
ХЛЯБ И ВИНО НА ТРАПЕЗАТА НИ ДА ИМА!!!
КРАЙ СЕМЕЙНОТО ОГНИЩЕ СЕ СБЕРЕТЕ,
РЪЦЕТЕ С УСМИВКА СИ СТОПЛЕТЕ
И ДУШИТЕ СИ С ОБИЧ НАХРАНЕТЕ!!!
В КОЛЕДНАТА ПРИКАЗКА ЩАСТЛИВА,
КРАСОТА НАВСЯКЪДЕ ПРЕЛИВА!!!
ВСИЧКИ ПРЕЗ ТАЗИ НОЩ БЛЕНУВАТ,
РОМАНТИЧНИ СЪНИЩА СЪНУВАТ!!!
АНГЕЛ БЛЯНОВЕТЕ СБЪДВА,
ЩАСТИЕТО ТЪЙ ПРЕБЪДВА!!!
.jpg)
СНЕЖИНКИ ПАДАТ ОТ НЕБЕТО,
ЧИСТИ И НЕЖНИ КАТО МЕЧТИТЕ НА СЪРЦЕТО!!!
ПОД ТОПЪЛ ЮРГАН ДОМОВЕТЕ СЕ ГУШАТ,
НО КОМИНЧЕТАТА ПУШАТ!
ЗНАЕ ВСЕКИ ПО СВЕТА,
НА КОЛЕДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА!!!
ДЯДО КОЛЕДА С КОМПЮТЪРА РАБОТИ,
СПРАВЯ СЕ НА БЪРЗИ ОБОРОТИ!!!:)))
ТОЙ С ЕЛЕНИТЕ ПРИСТИГА,
КОЛЕДНИЯТ ДУХ ПОВДИГА!!!
НОЩ ИЗПЪЛНЕНА С ВИТАЛНА КРАСОТА,
В КОЯТО НЕ СПИРАТ ДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА!!!
МУЗИКА В СЪРЦЕТО НИ ЕХТИ
ДЪЛГО, СЛЕД КАТО ПРЕСТАНЕ ДА ЗВУЧИ!!!
КОГАТО НЕСПИРНО ТВОРИМ И ПЛАНУВАМЕ...
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ДА СЕ ОБИЧАМЕ И ДА СЕ ШЕГУВАМЕ!!!
ПО КОЛЕДА ВЪЛШЕБСТВАТА ИЗВИРАТ,
ЗВЕЗДИТЕ НЕ СПИРАТ ДА ГИ АПЛОДИРАТ!!!
ЗАЩОТО НИЩО ДОБРО НА ТОЗИ СВЯТ НЕ УМИРА!!!
ТО В ЧУДЕСА СЕ ТРАНСФОРМИРА!!!
.jpg)
ДА Е ЗДРАВА, МИРНА И ЧЕСТИТА,
ВЕСЕЛА И ПЛОДОВИТА!!!
ЧУДЕСАТА СА КРАЙ НАС!!!
ВЪЛШЕБНИ ПРАЗНИЦИ ЗА ВАС!!!!
РЕДИХ ТУК НЕЖНО СТИХ СЛЕД СТИХ!
С ОБИЧ ЗА ВАС ТОВА СЪТВОРИХ!
НАДЯВАМ СЕ МОЕТО ВДЪХНОВЕНИЕ
ДА ВИ ЗАРЕДИ С КОЛЕДНО НАСТРОЕНИЕ!!!:)))
ЛЕКА НОЩ И СЛАДКИ СЪНИЩА!
НЕКА ПОСЛЕДВАТ ПЪЛНОЦЕННИ ДНИ НА ТВОРЧЕСТВО И ИСТИНСКО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ НЕГО!
ОТНОВО Е КОЛЕДА!
JINGLE BELLS!
И ОЩЕ ВЕДНЪЖ! : )))
Хуморът е признат официално като антидепресант. Той ни позволява да се справяме по-лесно с трудните ситуации в живота. Повишава адреналина, задвижва позитивните енергии в нас и около нас и повдига духа. Грипната тема стана толкова популярна в последно време, че съвсем естествено даде повод за шеги, особено след като в пространството упорито се заговори за комерсиалните цели на световните фармацевтични компании. Нека и ние се посмеем с този благодатен обект за хумор!
Нали сме и в грипна ваканция!
В банков салон влизат Мечо Пух и Прасчо, здраво омотани в шалове.
-Всички да останат по местата си! – крещи Мечо Пух. – Това е обир!
- Хе, хе! – заливат се от смях служителите и охраната. – Какъв обир, бе? Вие сте Мечо Пух и Прасчо – нямате оръжия, нямате маски…
-Точно маски нямаме – казва Пух – Прасчо, я кихни един-два пъти!
Върви си магаренцето Йори из гората и среща Мечо Пух.
-Пух, какво си правил с тази лопата?
-Погребвах Прасчо, беше заболял от свински грип.
-А каква е тази кръв по лопатата?
-Ами той три пъти излиза от трапа…
Мечо Пух и Прасчо вървят през гората и Прасчо пита:
-Пух, къде отиваме?
Пух отговаря:
-Да колим прасето, че при тоя грип…
-Ами ако прасето избяга? – пита Прасчо.
-Ще те избягам аз тебе!!!
Седят в бара лъв, вълк и свиня.
Вълкът казва:
-Когато почна да вия, цялата гора я е страх от мен!
Лъвът:
-Когато аз изрева, от мен се плаши цялата савана!
Свинята замислено пийва от чашата и казва:
-А аз трябва само да се изкашлям и целият свят започва да трепери от страх!
-Свинското прясно ли е?
- Да, до вчера още кашляше!
Поради епидемията от свински грип, не четете на децата си приказката “Трите прасенца”!
-Докторе боли ме цялото тяло, вдигам температура, кашлям…Страх ме е да не съм болен от свински грип.
-Ето ви рецепта, довечера ще пиете една таблетка, а на сутринта, ако се събудите, изпийте още две.
Умира болен от свински грип. Колеги обвиняват доктора в непредпазливост.
Професорът:
-Колеги, болният няма да възкръсне. Нека спасим доктора!
Санитар бута количка, на която лежи болен от свински грип.
-Санитар, къде ме карате?
-В моргата.
-Но аз още не съм умрял!
- Е, ние още не сме стигнали…
-Докторе, къде отивате! Аз имам свински грип!
-А аз имам добра жена и две деца!
При обикновен грип човек казва "апчиху!", а при свинския - "апчикви-и-к!".
Жена домакиня споделя притеснено: "Докторе, мъжът ми яде като прасе, смятате ли, че е пипнал свински грип?".
СВЕТЪТ Е ОЦЕЛЯЛ ЗАЩОТО СЕ Е СМЯЛ!
ДА ПОСЛЕДВАМЕ СЪВЕТА НА МЪДРЕЦИТЕ!
“Гений на езика!” Така го титулуват съвременниците му, възхищавайки се на неговия изключителен работохолизъм и пословична скромност.
Един истински професор учи не само със знанията, които дава от катедрата и в научните си трудове, но и с отношението на доверие и приятелство към младите хора. Ал. Теодоров – Балан е бил точно такъв – обичан, търсен, уважаван от много поколения българи. Затова всички, които са имали възможността да го слушат, носят в себе си топло чувство на признателност към него /наричат го “Дядо Балан”/, заради това, което той щедро им е давал през годините.
“Веднъж през лятото на редовно заседание на научния съвет дойде навреме, почти пръв; притеснен, тогавашният директор реши да се оправдае: "Виждате ли, Вие, старият човек, сте вече тук, а младите закъсняват, още ги няма", и получи почти светкавичния отговор: "Те затова са млади, за да закъсняват, а ние с вас къде да закъсняваме" - снизходителен, великодушно опрощаващ.” /споделено от Елена Георгиева/
"Озарен съм от лъчите на красен залез, какъвто творци дирят за свои отборни творби" – казва самият Балан в юбилейната си реч по повод честването на 95-годишнината му.
Видният езиковед, литературен историк и библиограф е бесарабски българин. Роден е на 27 октомври 1859 година /стар стил/в с. Кубей /днес в Украйна/, откъдето е пренесъл след Освобождението здравия си български дух. Цялата му фамилия участва активно в изграждането на Нова България. Петима братя са и всеки от тях се реализира много успешно в различни области на живота.
Заслужава да се отбележи приносът на проф. Атанас Теодоров за изясняване обстоятелствата около самоубийството на Лора Каравелова в шумното дело № 205 от 1913 г. Единствено той поддържа тезата /подкрепена с документи/, че Яворов няма пръст в смъртта на съпругата си.
За появилите се на бял свят на тази дата, звездите предопределят бляскаво бъдеще. Можем да им се доверим в случая, защото и други уникални личности дават заявка за същото – Вергилий, Лермонтов, Иля Илф, Ницше…Ако това все пак е едно закачливо намигване към астролотията, творческата плодовитост на професора в науката си е факт неоспорим. Интересите му са широкоспектърни.
Следва славянска филология в Лайпциг и завършва в Прага, където защитава докторска дисертация на тема: “За звука “ь” в новобългарския език”. При установяването си в София, четири години работи в Министерството на народното просвещение. Член е на Българското Книжовно Дружество от 1884 г. Съосновател и първи ректор на Висшето педагогическо училище /днес СУ “Св. Климент Охридски”/, където работи първоначално като хоноруван, а впоследствие като редовен преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език. Три мандата е избиран за ректор. Професор и титуляр на катедрата по българска литература. Основател на университетската библиотека. От 1922 година е действителен член на Българския археологически институт, а от 1939 година – почетен доктор но Софийския университет.
Акад. Александър Теодоров – Балан е един от основоположниците на българската филологическа наука. Повече от 75 години той неуморно работи върху описанието на българския книжовен език и има огромна заслуга за теоретичното изучаване на неговия граматически строеж, особеностите на българската езикова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи, за създаването на български тълковен речник и за демократичен правопис. Задълбочени са изследванията му в областта на българската диалектология и историята на българския книжовен език. Специален интерес проявява към изучаването литературата на Възраждането – делото на Паисий и Софроний, Берон и Бозвели, братя Миладинови, В. Друмев, П. Р. Славейков и др. Най-известни негови литературни изследвания са: "Паисий Хилендарски. История славянобългарская", "Софроний Врачански", "Кирил и Методий. Жития", "Нова българска граматика", "Борба за съвременен правопис", "Нова българска граматика за всякого". Научното му наследство обхваща 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Негов принос в съвременния български език са думи като: „възглед”, „дейност”, „заплаха”, „излет”, „летовище”, „общувам”, „поява”, „предимство”, „становище”, “съвпадение”, „творба”, „украса”, „усет” и много други. Пръв автор е на редица учебници по български език и литература. Често му приписват авторството на комични думи като „драсни-пални клечица”, „писможалба”, „вестопродавници”, „негодие старешко”, „душесмут”…Тази “Баланиада” всъщност е с известен автор – поетът Кирил Христов, който в своите спомени представя в обидно пародийна светлина учения и го нарича “чистачът”. Известно е обаче и това, че в мемоарите си Христов не казва добра дума за никого, освен себе си. Макар и талантлив, поетът ревнува всеки, който заслужено е постигнал слава и страда от това.
Днес Балан не би се примирил с безобразната езиковата чалга. Не би търпял да се заменя телохранител с бодигард, спомоществовател със спонсор, войн с аскер, да се прави лъжеонародняване на писаната реч с илач, сефте, менте, ченге, кефя се, гаджосам, тахтаби, балък, шибан, окафезя в редовен текст, от една страна, а, от друга - да се създават интернационализми чрез безбройни съчетания с части топ-, супер-, поп-, фолк-: топсерсем, топследовател, топшоп, суперзвезда, супермотор, суперманекен, суперполитик, попфолкпевица; диджей, гръндж, нова тава, соул, саундтрак …Не би приел цялата тази словесна клоунада, защото основен принцип в поведението на обществото към качествата на речта, според него, е не да следва модата или инстинкта си, или пък да се люшка в крайности, а да има "просветена любов" към родния език.
Заслужава внимание и факта, че наред с Алеко Константинов, Александър Теодоров - Балан е един от основателите на организираното туристическото движение в България. Той заема поста председател на Българско туристическо дружество от 1901 до 1921 година. Редактор е на списание “Български турист” (1902-1903 г.)
Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Носи я постоянно в сърцето си. Оттам тя го топли и зарежда с енергия, осветява дългия му и толкова плодовит творчески път.
Доживява почти до 100 години, но и на тази възраст поразява с ясната си памет и познания.
Умира в София на 12 февруари 1959 г.
Хубаво е младите хора днес /и не само те/ да знаят и да оценяват заслугите към българщината на личности от неговия мащаб. Дължим му признателност за стореното и истинска, дълбока почит.
Поклон пред българина и човека! Пред твореца, чието дело ще пребъде!
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=158&aid=4191
P.S. Голяма част от информацията е взета от нета. Прецизирана е от мен, като е поднесена само есенцията от нея и е изразено лично отношение с възпоменателна цел.
/по повод 80 години от рождението на писателя/
“... Ние, малките народи, сме като малките деца - радваме се на всеки знак на внимание от страна на големите. Ние не познаваме високомерието и надменността и не ги обичаме. Може би защото не сме владеели други народи. Вярваме, че всеки народ, голям или малък, има право на флаг и на глас. Страната ни е малка по територия, но с течение на годините човекът тук е наименувал всяка педя земя. Като е давал имена, по този начин българинът е покръствал земята ни. У нас даването на име се смята за кръщение. За да покръства земята си, човекът е избирал обърнатите към слънцето места, наречени божи места. Ние живеем тук, в нашата земя, повече от 1000 години и смятаме, че когато в един дом се роди дете, то Бог разпростира благостта си над този дом, като изпраща в него своя ангел. При пътуването си в страната вие вероятно ще срещнете много родители, извели на разходка своите ангели и дошли с ангелите си в църквата. Над нас преминава и големият Аристотелев път за прелет на птиците. Два пъти годишно от юг на север и от север на юг прииждат огромни ята птици. За разлика от нас, хората, те не се бутат една в друга и не си пречат. Зимно време, когато земята замръзне, водоплаващите птици летят ниско над реките и малките водоеми. Тези водоеми дишат пара към небето, водата в тях не замръзва. Народът ги нарича нежно топлици. В тези топлици птиците кацат, за да починат по своя път и да се нахранят. Живеейки над този въздушен път, ние виждаме постоянно как Бог се е погрижил за всичко. И как нищо на този свят не става без Божието благоволение. … "Добре дошли на българска земя". Земята ни е малка по територия, но сърцето ни е голямо и в него винаги има място за всеки изпратен от Бога човек". ЙорданРадичков
ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
„Радичков е не само голям индивидуален разказвач, но и представител на една голяма европейска култура. Той е идеалният посланик за такава мисия: с корени в българското минало, но способен да говори на сърцата на италианците, на европейците и на хората от цял свят и да бъде разбран.”
проф.Джузепе дел Агата /Италия/
„В своите разкази, новели и театрални пиеси „софийският Кафка” използва оръжието на гротеската срещу абсурдността на света. Той черпи изкуството си от селската мъдрост, устояла на всички изпитания."
Списание "Куриер на ЮНЕСКО"
„С Йордан Радичков в българската литература за сетен път проблясна понятието майстор. Ние имаме добри писатели. Имаме и много добри писатели. Но майсторите се броят на пръсти. Като Сали Яшар Радичков слагаше душа на своите произведения и ги пускаше да пеят по вечните пътища на България. Те пеят отдалече и е невъзможно да ги сбъркаме с други. Български е техният глас, български са техните лица, ние сме там с децата, жените, бабите и дядовците, спомените, селцата, къщите и дървоядите, цялото това малко отечество, тази пуста, невъзможна България, без която не можем... Която непрекъснато ругаем, но която непрекъснато обичаме, и така ще бъде во веки веков." Станислав Стратиев
„Винаги съм имал чувството, че Йордан Радичков е без възраст, по-точно, че не е от този свят, а е пренесен от онези непознати планети, в които миналото и бъдещето живеят по комшийски, а времето е трупало безкрайна мъдрост, познание и някаква странна тъга, стоплена и озарена отчовешка доброта."
акад. Светлин Русев
Светлин "На мен Радичков винаги ми е приличал на Данте Алигиери. Но в подобрен вариант - странникът от страната на торлаците не поведе читателите си към рая, чистилището и ада, а отвърза балона на мечтата ни за свобода, направи опит за летене, направи опит да повдигне българина над себе си, да му помогне да се види от птичи поглед, да му отвори очите за небето и за другите съзвездия от другите човешки небеса над планетата. Публиката му се радваше и без да го разбира, защото усещаше, че й се лети, че Радичков й дава възможност да се самонадскочи, но не й бе съдено да го стори. "
Румен Леонидов
Докосва ни и ни оставя място за мислене, за фантазия и въображение, за индивидуално усещане и проникване в света на реалностите, изпъстрени с чудатости, чудности и чудесии. А най-хубавото е, че събужда любопитството ни, като поставя ориентири, по които да тръгнем и да следваме приумиците му, за да преосмислим пресъздаденото в перспектива. Да го видим и да се слеем с желанието му да ни накара да погледнем зад хоризонта, който затова е такъв, защото няма граници, но ние все пак можем да се опитаме да разгадаем поне една малка част от него. Когато трябва да даде някакъв отговор, Радичков обикновено е ироничен, многозначен и двусмислен, но винаги доброжелателен зад загадъчния поглед на присмехулните си очи. Затова е и толкова магнетичен в привличането. Очарователен и дълбок в загадките си, той ги поставя с бодливостта на карикатурист и фантазията на човек от бъдеще време. С интерес надниква в онези дребни неща, които не правят впечатление на пръв поглед и неподражаемо смесва трагичното с комичното, човешкото с животинското, сериозното и карикатурното, реалното и фантастичното. Задава въпрос и само намеква отговора, като ни открива пространство сами да го разгадаем. Там гротесковото и нелепото са така умело и необичайно поднесени с богато и живописно въображение, че някак неусетно светът край нас се преобръща, а заедно с него и ние.
Естетиката му е първична, защото в центъра на неговия приказен и реален свят стоят неизменно човекът и природата, а той е убеден, че те трябва да общуват като равни, защото са едно цяло. С топла ласка и искрена снизходителност Радичков спокойно и незабелязано ни убеждава, че смисълът е в златната среда на нещата. Макар че понякога и той може да се гневи и тогава, както сам споделя, “събарям дървета по пътя си, търкалям големи камъни, рева и се блъскам в корито, а където коритото ми стане тясно, излизам от него и помитам всичко по пътя си”. Изненадата, парадоксът и абсурдът са преплетени с прелестна романтика. Езикът е оригинален, раздвижен, цветен и сочен, много народен, жив и безкрайно обикновен. Една поразителна поетична образност ни завладява, а в нея всяка мисъл е като цветна илюстрация, толкова ярко е звученето й. Защото Радичков е художник – сладкодумник, който живописва света не само с багрите на думите, но и с техните сенки, светлосенки и полусенки.
Гротеската “обърнато небе” е среща между минало и бъдеще. Два свята, които вървят заедно, взаимно допълвайки се в желанието си да скъсят пътя до познанието. Това, което си отива, не ни напуска завинаги. То се връща при нас чрез съхранената памет, за да ни помогне да направим своята по-малка или по-голяма крачка напред…или може би дори в следващото измерение…
Да! Радичков не си е отишъл от нас!
Той е тук! Той ни обича и ние го обичаме! Нали!
Да се усмихнем днес с неговото добродушие и мисъл за бъдещето, което е не по-малко важно от настоящето!
http://www.vbox7.com/play:1129b780
ОБЯВЕН ЗА ТАКЪВ ОТ ООН ПРЕЗ 1991 ГОДИНА. В едно цивилизовано общество няма нищо по-естествено от обичта, грижата, уважението и привързаността към възрастните хора. Те са щастливи, когато не ги изключваме от живота си и споделяме с тях това, което ни вълнува. Нашите възторзи, разочарования, надежди, вдъхновение! Подкрепят ни, успокояват ни, помагат ни да съзряваме с по-малка загуба на неврончета. Безрезервно всеотдайни са във всичко, което има за цел физическото и психическото ни съхраняване. Искат да ни бъдат полезни, макар че силите ги напускат.
Един текст от Интернет, удивяващ със своята простота, мъдрост и достойнство!
МАМИНАТА МОЛИТВА
С всяка изминала година остарявам.
Ето защо, Господи, научи ме на изкуството да остарявам с достойнство.
Научи ме да не си въобразявам, че годините са ми дали цялата мъдрост на вековете и че знам всичко, което трябва да се знае по всеки въпрос.
Не ми позволявай да вземам думата по всеки повод и при всеки случай.
Спаси ме от неудържимото желание да уча хората как да живеят.
Помогни ми да не си развалям настроението, да понасям чужди мнения и да не искам на всичко да слагам похлупак.
Запази ума ми бистър и не ми позволявай да губя времето на хората с празно повтаряне на ненужни подробности.
Дай ми разсъдък да премълчавам постоянно удължаващия се списък на моите болки и проблеми, въпреки че удоволствието да ги изреждам става все по-голямо с всяка изминала година. Осени ме със силата да изслушвам търпеливо болките и проблемите на другите.
Научи ме, че е възможно и аз да греша!
Позволи ми да използвам умно огромния си запас от натрупана мъдрост и да не го изразходвам много щедро, защото, Господи, искам да имам приятели и в края на своите дни.
Помогни ми да виждам в хората добрите неща и дай ми благородството да им го казвам.
И най-важното, Господи, не ми позволявай да ставам смешна!
http://ggbit.info/forum/index.php?s=0482cbb48dfcfb06c8209a73d9133b39&automodule=blog&blogid=65&showentry=2267 Нямаше да ни има такива, каквито сме, без тях! 
Нека подадем ръка или цвете на възрастните хора! Да го направим с усмивка! Това ще ги стопли и зарадва! Ще ги зареди отново с най-великата от всички енергии – тази на любовта! От нея сме дошли! Чрез нея ще продължим! Това е истинската ни връзка с небесната Вселена!
/ стара китайска притча/
Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си, когато отивала за вода. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла пълното количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената носела вода в къщи – всеки път, една делва и половина. Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от непълноценността си и се чувствала отчаяна, че прави само наполовина това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях красиви цветя и украсявах масата в къщи. Без да си това, което си, нямаше да имам украса, а и цветята по пътя нямаше да ги има.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина...Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме, правят живота ни заедно така интересен. Просто трябва да възприемаме всеки човек такъв, какъвто е и да търсим доброто в него.Полезно е, когато успяваме да постигнем умението да гледаме на света от различни гледни точки.Да виждаме доброто в другите е прекрасно! Не по-малко важно е да осъзнаваме и онова добро, което носим в себе си! :))) Не забравяйте да помиришете цветята ат вашата страна на пътеката. Това ще ви накара да почувствате удовлетворение и да посрещнете с надежда утрешния ден. Представете си, колко хубаво ще е също да можем да убедим и децата в тяхната собствена уникалност и възможностите им да украсят света с нея!:)))Какво по-прекрасно като резултат от сътрудничеството между семейство и училище!!! Нека го направим!!! Успех в това хуманно дело!!!:))) 
Нашите къщи огражда неголям двор, покрит със сгурия. Приличат на хора, насядали в кръг да обсъдят нещата. Каквото стане в една - чуват го всички останали. Но от разнообразните звуци най-ярко се откроява пианото. Жената е пенсионирана артистка и свири в различни часове на деня. Радостно и тъжно, бързо и бавно - ту сладък смях на момиче, ту скрито страдание, ту вик и въздишка на мъж. Все едно, всички прозорци се отварят. Лете и зиме, в зноя и под снега - звуците ни разказват какво премълчаваме. И ето, хлебарят се усмихва. Децата утихват за миг. Художникът веднага подава глава от тавана, поетът грабва молив и лист. О, когато пианото свири, въздухът между нашите къщи става толкова красив...
Старата артистка умря и пианото млъкна.
Прозорците престанаха да изглеждат като очи на човеци, застанали в кръг нещо да обсъждат. Въздухът между тях натежа. Крясъците на децата станаха грозни, котките диво мяукаха нощем. Никой не споменаваше за пианото - всички си мислеха за това.
Една неделна утрин внезапно и плахо от друг прозорец се чу: до-ре-ми-фа-сол-ла...
Художникът подскочи пръв и подаде глава от тавана. Поетът извика силно: "А!" Хлебарят излезе и погледна нагоре. Децата спряха играта за миг.
От прозореца все тъй излитаха несръчните звуци, а след като утихнаха, едно малко момиченце подаде глава. То държеше нещо в ръка, хвърли го.
Във въздуха между къщите една книжна лястовичка красиво и дълго летя.
Дончо Цончев
Животът не е това, което беше. Нормално. Времената са други. Нуждите на хората са други. Мечтите им също. Какво още е толкова друго, че дори в научнофантастичната литература утопиите отстъпват място на антиутопиите и в представите за бъдещето на човечеството надделяват мрачните прогнози?...Нима за средностатистическия човек не е ясно, че тъкмо най-сериозното губи цвят, вкус и мирис, ако не е гарнирано с щипка хумор. Като ядене, което колкото и да е хубаво, щом е безсолно…само диетиците се хранят с него и то без особен апетит – по навик или от необходимост.
Целият свят е сцена. Всички ние сме там и играем. Но щом животът е игра, защо безусловно вярваме на правилата й. Нали и най-прецизната научна теория е подвластна на изненадите, поднесени от действителността.
А грешките?...О, Боже! Какво по-естествено нещо от тях може да ни се случва, когато не бездействаме…
И ето го хуморът – нещо специално! Той наистина е шампион по скъсяване на разстояния мужду парадоксалното и баналното. Помага ни да държим живота в ръцете си, да преглъщаме случващото ни се на по-големи хапки, не само без да се задавим, а с настроение и оптимизъм. Чрез него стигаме по-далече и по-високо, с по-малко аварии.
Цар ХУМОР е невероятен, пълновластен и желан господар във всяка ситуация, която ни поднася живота. Ние се забавляваме, смеем се /над себе си и другите/, възстановяваме нарушена хармония, укрепваме равновесие, спасяваме неврончета и…не губим излишно сили, дето са ни толкова нужни. По този начин успяваме да посрещнем и приемем, както баналното, така и парадоксалното, без да се окайваме и да се възприемаме много сериозно.
Нищо не е толкова друго, че втората ни сигнална система да е безсилна да се справи с него. Това, което ни е в недостиг, винаги можем да добавим, като се самосезираме.
В ДЕНЯ НА ХУМОРА И ШЕГАТА да изправим гръб, да вдигнем поглед и да се усмихнем отвътре, опирайки рамо в тях, за да се оттласнем поне малко по-високо от мястото, на което сме се застопорили. Защото сме повече дух, отколкото си мислим, а енергията ни е неизчерпаема, само че се проявява на приливи и отливи. Не съм толкова подозрителна към нещата, които ни помагат да я възстановяваме. Хуморът със сигурност е едно от тях. “Светът е оцелял, защото се е смял!” Банално?... Не чак толкова. Парадокс е обаче, че го знаем, а го забравяме толкова често.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Леки и безаварийни дни желая на всички, изпълнени с надежда за повече смислен и укрепващ духа ни хумор! 
ЧЕСТИТ 3 МАРТ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ У НАС И ПО СВЕТА!
"ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО" /ВАСИЛ ЛЕВСКИ/, КЪДЕТО И ДА СЕ НАМИРАМЕ!
Тази мисъл - светкавица на Апостола няма да загуби своята актуалност, защото е истинна и подтиква към задаване на въпроси и търсене на отговори. Различни. Продиктувани са от времето...и хората живеещи в него.
ДА ПОМЕНЕМ ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА НИ И ДА ИМ ОТДАДЕМ ПОЧИТТА СИ!!!
ДА ПРЕКЛОНИМ ГЛАВА И ИСТИНСКИ ДА РАЗБЕРЕМ КАКВО ИМ ДЪЛЖИМ...
Историята е памет. Тя е урока, който не само трябва да прочетем и осъзнаем с разум и сърце, но и да съумеем да предадем на децата си, за да го съпреживеем ЗАЕДНО! Така изворът на духовното възкресение няма да пресъхне никога!
Преди да направим крачката към космополитизма, която ще ускори оздравяването на човечеството, нужно ни е да сторим ПЪРВАТА - към националната памет и достойнство, с която започваме пътя си на хора, родени на тази красива земя - МАЙКА БЪЛГАРИЯ!
ЕДНА БЪЛГАРСКА РОЗА!
Когато се водят "междузвездни войни", мисията на "лъжливото овчарче" е възможна само за кратко. Жалко, че това кратко при нас продължава вече доста дълго. Същественото се вижда затруднено, а сентенцията: "Бързай бавно!" определено буди нетърпение.
Индивидуално си "висим като паяци в неловко мълчание" при подобни "оптимистични" ситуации. Но "какво да кажем ние с гайдите", когато 10 000 и още много пъти по толкова не успяха да го сторят по цивилизован начин. Ами...трябва да продължим да го правим. Нищо не се постига веднъж завинаги. Промяната е плод на постоянни по-малки и по-големи усилия. Важното е да не се застояваме на едно място, колкото и да ни е уютно понякога. Нали не сме инвалиди, а и мислите ни не са заточени.
"Седенките" от различно естество не могат да са безкрайни. Те са стъпала, по които е трябвало да минем. Видовден е всеки ден. Желаните промени се случват, когато са осмислени задълбочено и отговарят на реалните нужди. Осъществяваме ги всички заедно, защото сме съществена част от тях.
В един материален свят без въображение опасността е по-голяма, отколкото си мислим. Човешката алчност, пресищането...убиват духа. Границите между добро и зло се размиват и така лесно изчезват милосърдието, усещането за справедливост и за възмездие, а без тях сме загубени.
Ах, този невероятен Радичков! Непрекъснато провокира в мене въпроси, след които се чувствам повече човек...Дали го има или няма Бог, никой не може да знае. Но...свободното мислене, воля и избор са факт. Важно е какво става в душите ни. Важно е да не спираме да опитваме да живеем така, все едно че го има.
По НАИСТИНА стореното ще правим изводите. Мисия трудна, но не невъзможна.
Нали затова сме живи!
Приказните сюжети отпреди много векове и съвременните научни закони са в хармония по-често, отколкото обикновено си мислим. Особено по въпросите, свързани с истински важните неща в живота.
Китайската митология е извор на много мъдрост със съвременен привкус.
Веднъж, по време на едно от пътешествията си край Червената река, Жълтият император /в своята разсеяност/ изгубил най-скъпата си и най-любима черна перла. След като я търсил дълго, ужасно разстроен, той се обърнал с молба за помощ към небесата и те откликнали на нея. Богът на трудолюбието и усърдието Чжи обходил съвестно бреговете на реката, но търсенето му не се увенчало с успех. Последвал го богът на ума и наблюдателността - триглавият и шестоок Ли Чжу. Той също се върнал с празни ръце. Това се случило и с последната надежда на императора - богът на силата и смелостта Чи Гоу. Отчаян и без да се надява на каквото и да било, владетелат потърсил Сян Вау - богът на безгрижието и радостта. Разбира се, останалите божества презрително се усмихнали. Никой не допускал, че безотговорният шегаджия може да се справи. Той, от своя страна, непочтително се разсмял, издигнал се във въздуха и полетял към Червената река. Като пристигнал, започнал своята разходка край нея, наслаждавайки се на свежия ветрец и подсвирквайки си с уста. След по-малко от половин час нещо блеснало в тревата - черната перла, както вече се досещате. Жълтият император затанцувал от щастие, а лицата на останалите богове се издължили.:)
А сега да се пренесем в нашата съвременност.
Наскоро психолози формулират закон, според който, когато много искаме да постигнем нещо, не бива да проявявяме прекалено усърдие и да се отнасяме твърде сериозно към поставената задача. Те смятат, че ескалиращото в нас напрежение ще ни попречи да осъществим замисленото. Може би не винаги, но в повече от случаите. Ах, как хитро е устроена човешката природа!...
Чудна работа...И психолозите, и китайските мъдреци признават, че нито умът, нито трудолюбието, нито силата са ни достатъчни, за да можем от време на време да откриваме истински перли /или истинско щастие/. Понякога за реализирането на целта не са достатъчни три глави и шест очи, а малка доза безгрижие, лекота, чувство за хумор, дори чудачество. И абсолютно задължително - любов към живота, която да ни изпълва, радва и вдъхновява!
Може би си заслужава да повярваме, че решаването на най-сериозните ни проблеми е възможно, докато се разхождаме по брега на някоя река /фигуративно казано/, наслаждавайки се и усмихвайки се на заобикалящата ни красота. Освежените ни сетива ще заработят по-добре. Мисълта ни също.
Виждате ли в това някакво противоречие?...Аз лично - не.
P.S. Изпробвано в житейската практика.
Една година от нашия живот отново си отива...Дните преди Коледните и Новогодишните празници са време, в което съзнателно или не си правим равносметка "искрено и лично" Вероятно сега нямаме много поводи за удовлетворение, но съм убедена, че всеки от нас е осъществил добре някои свои замисли, влагайки в тях ум, енергия, емоции.
Човек идва на този свят сам и си отива от него сам, но целият му живот преминава в общуване с други хора /пряко или непряко/, в името на това той да е по-пълноценен, по-осмислен, по-щастлив /колкото и разтегливи да са тези представи/.
Без какво не можем по дългия си път...
Какво ни е необходимо всеки ден, всеки миг дори...
Нещо, което ни позволява да станем след падане.
Нещо, което има силата да оцветява сивото ни ежедневие с всички цветове на дъгата.
Нещо, което е в състояние да ни накара да забравим егоизма си и да отворим вътрешния си прозорец, за да ни облъхне свежия дъх на алтруизма и да ни напомни, че е прекрасно да се опитваме да бъдем по-човечни.
Не можем! Наистина не можем без вдъхновението! Онова божествено усещане за духовен полет - плод на обичта и надеждата, което ни превръща в добротворци!
Да оцелеем истински, означава да не допуснем да изгубим смисъла. На крилете на обичта и надеждата това не може да ни се случи, защото там продължаваме да чуваме вътрешния си глас, да се вслушваме в него и да му вярвяме. Той е божественото начало в нас и никога не ни лъже.
Чакам с обич и надежда снега и вярвям в целебната сила на неговата белота!
Тя ще пречисти всичко около нас и в нас. Ще ни накара да се почувстваме като новородени и да тръгнем с вдъхновение към миговете, които ни предстои да изживеем, повярвали отново, че ни е съдено и че можем да променим света към по-добро.
Чакам чудото на нощта преди Рождество! Богът в нас ще ни помогне то да се роди и да преобрази дните ни така, че усилията ни да не останат напразни.
Най-вълнуващите произведения, написани за деца, са като пътни знаци - повече за възрастните, отколкото за тях. Затова Ви подарявам обич и надежда с една чудесна творба на Джани Родари!
Продавач на Надежда
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...познайте какво?
-Надежда! Надежда за всички.
Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва Надежда да има!
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима!
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
Събудете се с усещането за вдъхновение!
Всеки от нас може да бъде мощен двигател на промени за един свят с повече светлина!
Продавач на Надежда!
ОТ ДНЕС СВЕТЪТ Е ОЛИМПИАДА!!!
Вдъхновяващо е мотото на спортния форум:"Един свят, една мечта!"
Петте преплетени олимпийски кръга, съставени от звезден прах, събрали надеждите за мир се издигнаха над стадиона в Пекин. Китай ни направи свидетели на едно уникално шоу - откриването на 29-те съвременни летни олимпийски игри. 90 000 зрители видяха на живо церемонията, продължила близо 4 часа, а 4 милиарда са я наблюдавали чрез телевизионния екран. Невероятен спектакъл от бъдещето, сътворен с фантазия и стил. Китайците показаха класа и усет за мярка. Изнесоха урок пред света как се прави грандиозно, запомнящо се представление с изтънчения вкус на изтока. Успяха да вплетат в представянето си четирите свои големи открития - барута, калиграфията, книгопечатането, компаса. Намериха място дори за усмивката на хвърчилото.
В годината на трите осмици средоточието на толкова много позитивна енергия на едно място е хубав знак! Това е реплика към човечеството за посланието на чудото да ражда още чудеса. 56 етноса засвидетелстваха гостоприемството си пред рекордните 204 делегации с 11 000 спортисти, които ще се състезават в 28 вида спорт за 302 златни медала. Те казват "не" на алчността и егоцентризма, неприсъщи на спорта /Кубертен/! Парите не са всичко на този свят, щом спортисти-милионери носеха с достойнство знамената на своите държави!
Трепнаха сърцата ни при представянето на нашите участници!
Видяхме очите на развълнувания знаменосец Петър Стойчев - осемкратен носител на Световната купа по плувен маратон, усмихнатата Мария Гроздева /с два олимпийски медала от Гърция/, състезателите по борба/колко много са ни радвали през годините/...
"България ще има пак герои!" Тази увереност звучи не само в специално написаната песен-химн. Тя е в душите ни, които копнеят за постижения и единение в радостта. Преди 20 години в Сеул /отново в Азия/ е най-силната олимпиада за страната ни /10 медала/. Дано и сега да имаме късмет!
Нека преживеем заедно със състезателите от цял свят изкачването на мечтаните върхове! Да се почувстваме силни и можещи с божественото вдъхновение на спорта - един трамплин на духа, който жадува за полет!
Китайските танцьори, използувайки уникалния език на тялото, показаха красотата на своята страна, но не само, не само...Техният танц демонстрира нагледно съвършенството на хармонията, мира и спокойствието - една мечта, която си заслужава да бъде следвана!
Снимки от откриването!
Бълария стои зад вас!
Един свят, една мечта!
Наркоманията е болестно състояние предизвикано от взаимодействието на организма с психоактивното вещество в резултат, на което той изпитва потребност от постоянен или периодичен прием на дрога. Злоупотребата създава тежка и труднопреодолима зависимост изразена в следните разтройства:
Психични - повишена раздразнителност, невъзможност за концентрация, отслабване на волята.
Телесни - увреждане на кожата, косата, ноктите, зъбите, безсъние, загуба на сила.
Поведенчески - липса на учебни и трудови навици, загуба на амбиции и интереси, разпад на приятелския кръг и формиране на нов - среда на наркомани.
Днес все по - често ги срещаме - млади хора в плен на наркотиците. До тях са и техните отчаяни родители, разбрали твърде късно, знаещи твърде малко и изпаднали в безпомощност.
Животът и на едните и на другите е станал невъзможен. Те са разкъсани между вина, съжаление и омагьосаният кръг на зависимостта.
Действителността е страшна! Какво може да бъде направено за най -уязвимите - младите хора и те по - рядко да търсят и намират измамно успокоение и изход, избирайки наркотиците? Отговорът е труден предвид това, че мотивите за употребата, както и последствията са различни.
ЗАПОМНЕТЕ!
Наркотикът не се пробва, той се започва!
Обичта и доверието са най-хубавото нещо, но не са достатъчни, за да опазим децата си. Най – важното е в крехката възраст на пубертета и трудните тийнейджърски години да им помогнем да се научат да казват "НЕ"! Като чувствителни радари трябва да улавяме всяка индикация за промяна в тях. Те са истински “ходещи дневници”.
Да не пропускаме да гледаме в очите им и да разчитаме правилно написаното там.
Да познаваме приятелите им, интересите им, вкусовете им.
Деликатно да ги насочваме към добрите избори /спорт, туризъм, компютри, изкуство и какво ли още не/, като ги оставим да ги направят сами.
Да успеем да ги убедим, че всички решения за техния живот и бъдеще са в техните ръце и че винаги могат да разчитат на нас.
За да не се налага да преминаваме “санитарната граница”, зад която са негативните стъпки – фатални за целия живот.
Светът се променя и ние не бива да изоставаме, ако искаме да спестим на тези, които най-много обичаме /и не само на тях/излишните страдания.
.
ДНЕС Е 1 ЮНИ - ДЕНЯТ НА ДЕТЕТО! НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ ДЕН НА ГОДИНАТА!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК,МИЛО ДЕТЕ! ДА СИ НИ ЖИВО И ЗДРАВО!
УСМИХНИ СЕ С НАЙ-СЛЪНЧЕВАТА СИ УСМИВКА!
ПОКАЖИ НИ РАДОСТТА СИ С ГРЕЙНАЛИЯ СИ ПОГЛЕД!
Благодаря ти, че те има, мило дете! Ти си нашето най-голямо вдъхновение, защото осмисляш живота ни! Караш ни да се чувстваме значими, когато ни гледаш с обич и доверие, че можем всичко, че сме силни да те закриляме и да ти помагаме, щом имаш нужда от това, че знаем отговорите на всички въпроси, които си задаваш ти.
Благодаря ти, че те има, мило дете! Ние сми далеч от съвършенството, което ни приписваш, но ще се опитаме да погледнем на света с твоите очи. Ще се постараем много, за да разберем каква е нарисуваната от тебе рисунка. С нея ни изпращаш своето послание. Защото ти си за нас малкия принц, без когото не можем. Като него всеки ден ни опитомяваш, за да спрем в забързаното си ежедневие и да се сетим /за кой ли път ни го напомняш/, че "най-същественото е невидимо за очите", че "то се усеща само със сърцето".
Обещаваме, че ще се постараем, мило дете! Обещаваме ти го истински! Защото искаме да виждаме радост в твоите искрени, чисти, весели, понякога тъжни, но винаги любопитни детски очи! Защото искаме да чуваме звънкия ти смях! И защото.../макар и толкова грешни/вярваме, че с обич и знание се правят най-верните избори в живота!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МИЛО ДЕТЕ! БОГ ДА Е С ТЕБ!
Световният ден без тютюнев дим се създава през 1987г. по инициатива на Световната здравна организация. За първи път се отбелязва на 31 май 1988г. С него се цели привиличане на вниманието върху тютюневата епидемия, която обхваща с пипалата си в смъртоносна хватка от 1/3 до 1/2 от пушачите, съкращавайки живота им средно с 15 години.
Потреблението на тютюневите продукти взема застрашителни размери. Всяка година в света умират 4,9 милиона души. Почти половината от децата - около 700 милиона, дишат въздух, замърсен от тютюнев дим, което ги превръща в пасивни пушачи.
"МЛАДИТЕ ХОРА -НЕЗАВИСИМИ ОТ ТЮТЮНА!"
Това е посланието на този ден към младостта на света, който с болка констатира, че в началото на 21 век тютюнопушенето продължава да е порок номер едно с предвидими последици.
Още послания:
"Винаги е модерно да си млад, но да не пушиш е модерно днес и сега!"
"Модерните млади хора не пушат!"
"Да не пушиш е модерно тук и сега!"
Българските деца и юноши са сред лидерите на "европейския и световен елит" по употреба на тютюневи изделия. Проучванията показват, че факторът среда се оказва много вжен. В това отношение семейството и приятелския кръг са водещи. Във възрастта 13-15 години е установено, че между 52 страни България заема четвърта позиция по тютюнопушене. Процентът на пушещите момичета е по-висок от този на момчетата. Вредата за пасивните пушачи е неоспорим факт, който вече всички признават. Затова тази година преминава под мотото: "Среда, свободна от тютюнев дим!"
Доказано е също, че рекламата стимулира опитването на тютюневи изделия, затова вниманието през 2008 година се фокусира върху тоталната й забрана, както и на промоцията и спонсорството на тютюневите продукти, което ще редуцира консумацията. Настоява се пред политиците тази забрана да стане законова.
Призовават се младите хора за активна позиция срещу рекламата, промоцията и спонсорството в собствената им страна в посока ясна законова уредба на въпроса. Апелира се към прякото им включване в кампанията по образованието на връстниците.
За успешен отпор срещу измамата в промоциите на индустрията, своята роля трябва да изиграят неправителствените оргнизации и обществото. Само когато заедно се действа за осъществяването на едно необходимо и полезно дело, само тогава може да се постигне промяна на негативните показатели. В много градове на страната се провеждат информационни камапании на доброволци, които по пътя на убеждението целят ограничение на този сериозен проблем сред младите хора, като ги подтикват да вземат позитивно решение за себе си.Акции за намаляване тютюнопушенето се организират от БМЧК под шеговит надслов: "Дъвки вместо цигари", "Цигара срещу целувка".
Хубаво ще е посланията да бъдат последвани от повече млади хора! Чудесно ще е те да не са активни само за един ден, седмица или месец, а да се превърнат в трайна убеденост за настоящия и бъдещия живот!
Колеги, зная, че всички вярвате в смисъла на усилията да се помогне дори само на едно дете да се откаже от този убийствен порок. Нека не се вдъхновяваме от благородното дело само на 31 май. Малките правилни и точни стъпки ден подир ден, направени с истинска обич, грижа и внимание са полезния ход към всяко от тях. А когато всички възрастни дадат личен пример , спазвайки закона /защитаващ живота/, нещата наистина ще могат да се променят. Младото поколение не обича лъжата и вярва само на истинските послания! Да го подкрепим!
Алпинизмът не е спорт. Така мисли не кой да е, а самият Райнхолд Меснер. Той отказва олимпийски медал по повод изкачването на четиринайсетте осемхилядници. Аз му вярвам, не само защото е най-големия алпинист в света, а защото най-дълго физически и духовно е летял.
Алпинизмът е начин на живот. Един вертикален свят, в който след изкачаването нагоре има слизане надолу. Ако не слезеш…Маткуб! Това е бил последния ти свободен полет на птица. Ако успееш, ще имаш нова възможност да се издигнеш пак нагоре. Там, където се чувстваш толкова волен, колкото можеш да бъдеш. Прекрасно! Нали?!
Аз, която съм се занимавала /Боже, каква дума!/ само с туризъм, но съм усетила магнетичната сила на височините и радостта от изкачването на един връх, приемам алпинизма като личен избор на хора, при които желанието да се почувстват по-близо до небесните простори е изразено много по-силно, отколкото при други. Те по природа са Колумбовци във висините. Волни души, които се реят там, търсят, откриват и после щедро споделят с нас преживяната красота. Трудна, рискова, почти непрекъснато на ръба, но по –привлекателна за тях от най-чудния елексир.
За мене днес беше един изключително вълнуващ ден! Върна ме към април 1984 година, когато България не спеше, а денонощно следеше новините за нашата експедиция до Еверест. Дни – пример за емоционално съпреживяване на случващото се в Хималаите от цял един народ! Часове на духовен полет за всички българи, които живееха всеки миг с нашите алпинисти, утвърждаващи името на Родината ни на хиляди километри от нея.
Христо Проданов стана тринайсетия алпинист в света, покорил Еверест без кислороден апарат и то по най-трудния път! Но остана там! Не успя да се върне! Това бяха дни на всеобщо ликуване! Дни на всеобща болка! Славни дни на българското единение!
“Христо Проданов беше голям мъж и герой, не защото загина и не защото не се страхуваше да загине, а защото беше готов винаги да тръгне, дори и тогава, когато знаеше, че е невъзможно да успее. /думи на Аврам Аврамов – ръководител на експедицията до Еверест/
"АЗ СЪМ НА ВЪРХА! НА ВЪРХА СЪМ!"
Тези думи на алпиниста обичащ да слуша Висоцки, ни накараха да тържествуваме, да се смеем, да се прегръщаме и да пеем с цяло гърло най-хубавите български песни!
Да си спомним за него с обич,гордост и благодарност!
“Бил непослушен, вироглав – говорят!
За своя лична слава бил ламтял!
Така да е! Добро и зло се борят!
Човекът е човек и чер и бял!
Не хвърляйте по падналия камък!
Не ще го стигне той на оня връх!
По-хубаво грабнете шепа пламък-
от пламъка на сетния му дъх!”
Това е част от песента, която с вълнение дълго пяхме с ученици и приятели /след вдъхновението " "Еверест"/, под акомпанимента на китарата ми. В нея се преплитат лично и авторово творчество, а днес не успях да си я спомня цялата. Финалът обаче няма да се заличи от паметта ми! Той е строфа от посветеното на Христо Проданов стихотворение “Търсете българския алпинист”/Анастас Стоянов/!
“Търсете го край онзи свят пилон,
не в урагана, не сред снегопада,
защото българин – по стар закон!-
от знамето си по-далеч не пада!”
Да си припомним и другите покорители – Иван Вълчев, Методи Савов /на когото измръзнаха ходилата/, Кирил Досков и Николай Петков!
Да си спомним за невероятната сила на приятелството в действие, върнало Методи Савов към живота!
“Вече едва стъпвах на краката си. Николай и Кирчо отгатваха всяко мое намерение, всяко движение и ми помагаха да направя следващата крачка от десетина сантиметра.” /думи на Методи Савов/
Да не забравяме за опита на Людмил Янков да направи немислимото за спасението на Христо Проданов,без дори да се сети,че рискува собствения си живот /следвайки мечтата си, този поет по душа и перо също загина след няколко години/!
“Христо беше изключителен алпинист. Той мислеше само за върха и постигна мечтата си! /думи на Людмил Янков/
Съвременната ни история се пише от такива българи! Те са ярки знаци по общия ни път – ориентири, които не ни позволяват да го загубим! Не само заради постижението, с което ни нареждат между останалите народи…А заради неоценимия духовен дар към нас, който ни обединява и ни кара да се чувстваме силни и значими заедно!
Тази светла диря е стожер – същностен жалон, вътрешна опора за всеки българин, който има силата и волята да повярва в мечтите си и да ги следва неотклонно, със страст и вдъхновение!
Поклон пред Вас, достойни синове на България!
Благодаря Ви, че Ви има!!! 
Още мнения
Следваща страница »