anilenas

НА УЧИТЕЛЯ С ЛЮБОВ!

 НЕКА ТИ РАЗКАЖА

/ИСТОРИИТЕ, КОИТО МЕ НАУЧИХА ДА ЖИВЕЯ/

ИСТИНСКАТА СТОЙНОСТ НА ПРЪСТЕНА

.....................................................................................................................................................................................................

 - Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?
Без да го полежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това... - И след кратка пауза добавил: - Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.
- О...колко се радвам, учителю - измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.
- Добре - продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл: - Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.
Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал.
Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне.
Влязъл при стареца.
- Учителю – рекъл, - съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.
- Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.
Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.
- Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът.
- Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно...
Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината.
- Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. – Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?
И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.
                                                                                            Хорхе Букай

Учителю любими!

Вдигни очи!

Небето ти високо е!

От там огрява твоя дух и когато докосва, силата му магия е!

Ти винаги си имал мисия и неотклонно си я следвал!

Не си загубил вдъхновението си, защото си избрал да бъдеш нестинар!

Затова знаеш как по въгленчета да минаваш!

     Не само да не ги гасиш, но и да ги къташ!

За да запазят огъня, а с него и силата си, от теб събудена!

Дарбата си да развият и мечтите си да последват!

Випуск след випуск изпращаш, учителю любими, но вечно млад оставаш!

За да пребъдат въгленчетата!

И ти с тях!

Може би някои си мислят, че това не е достатъчно, за да се чувстваш осъществен!

Не са прави!

Определено не са!

Просто не са имали късмета да срещнат теб!

Нестинар, който пали и дава криле за полет!

Цвете за теб, учителю любими!

От друго цвете, отгледано с любов!:)

Една радост несравнима, която никой не може да ти отнеме!

Тя те отпраща в друго измерение!:)

Там има толкова много усмивки!:)

Те правят пътя ти приятен, а живота ти толкова осмислен, колкото може да бъде!

Вдигни очи, учителю любими!

Небето ти високо e! 

                                    anilenas

http://www.vbox7.com/play:ee56868d